За време на предизборната кампања во САД, изразените симпатии на Доналд Трамп кон рускиот претседател Владимир Путин ги изненади елитите во Вашингтон. Тоа произведе дузина шпекулации: според некои Путин или го врбувал Трамп како агент на Руската Федерација, или Трамп со своето однесување едноставно се покажа како корисен за Русите.
Но, по 100 денови откако Трамп е претседател на САД, сето ова изгледа дека е многу далеку од вистината. Откако САД одговорија на нападот со хемиско оружје во Сирија, меѓу Вашингтон и Москва се разгори вербална војна.
Вашингтон ја обвинува Русија за хемискиот напад, додека Москва ги обвинува САД за нарушување на меѓународното право и затоа ја стопираше руско-американската спогодба за координирање на воздушните напади во Сирија.
Тръмп сега коментира, че отношенията на двете страни „може би са на най-ниското ниво някога“, докато Путин подчерта, че връзките между тях са се влошили, след като Тръмп е дошъл на власт.
Каквито и различия да съществуват между САЩ и Русия, едни подобрени отношения с Москва са добри за Вашингтон и причините за това са следните:
С 14 хил. ядрени оръжия помежду им, Русия и САЩ могат да се унищожат взаимно много пъти. И двете страни модернизират своите ядрени арсенали, за да ги направят даже по-смъртоносни, а рискът от избухването на случайна ядрена война все повече се увеличава.
Но като се започне от коментара на Тръмп „нека да има надпревара във въоръжаването“ и се стигне до очевидното денонсиране на договора за ограничаване на ядрени бойни глави, изглежда, че американският президент игнорира опасността.
Ако Тръмп наистина вярва в политиката: „САЩ на първо място“, той трябва да се фокусира върху намаляването на риска от ядрена война с Русия, което може да се случи само ако Вашингтон разговаря с Москва.
САЩ и Русия искат да се борят с глобалния тероризъм. Както показаха скорошните нападения в метрото в Санкт Петербург и в нощния клуб в Истанбул през януари все повече рускоговорящи от бившия Съветски съюз се радикализират. Предполага се, че между пет хиляди и седем хиляди от тях воюват заедно с терористичната групировка „Ислямска държава“.
Също така САЩ се нуждаят от Русия, за да успеят със съвместни усилия да разрешат или поне да ограничат различни регионални кризи. Например в Сирия Москва поддържа близки отношения с президента Башар Асад. Следователно няма да бъде възможно прекратяването на гражданската война без намесата на Русия, особено ако администрацията на Тръмп сега иска да свали от власт режима на Асад.
Русия задълбочи икономическите си връзки с Пхенян и като един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН може или да помогне, или да попречи на усилията на САЩ за оказване на икономически и политически натиск на Северна Корея.
За съжаление на САЩ Москва скоро блокира американския проект в Съвета за сигурност, осъждащ последните ядрени изпитания на Северна Корея. По този начин Русия още веднъж показа, че може да влияе на националните американски интереси.
Вашингтон и Москва също така споделят общи интереси относно намаляването на риска от военна конфронтация между НАТО и Русия в Европа. Но повечето от каналите за комуникация между САЩ и Русия са блокирани след анексирането на Крим.
Освен това ситуацията за САЩ ще се влоши, ако Русия и Китай се обединят срещу Вашингтон. По време на Студената война тогавашният държавен секретар Хенри Кисинджър следваше така наречената „триъгълна дипломация“, при която Вашингтон се опитваше да развие по-добри отношения с Пекин и с Москва, отколкото двете комунистически държави поддържаха помежду си.
Настоящият спад в отношенията на САЩ и Русия може да обърне Русия към Китай. Тъй като Пекин се очертава да стане водещият геополитически съперник на САЩ през следващите години, Вашингтон трябва да опита да избегне този сценарий: нещо, за което могат да помогнат едни подобрени руско-американски отношения.
Провеждащото се в момента разследване за намесата на Кремъл в изборите пречи на Тръмп да постигне по-добри отношения с Москва. Дори американският президент да успее да преодолее тези препятствия във Вашингтон, все пак няма гаранция, че той може да постигне съгласие с Путин по ключови въпроси. От противоракетната отбрана до Сирия и Украйна може би позициите на двете страни са твърде различни.